Literary Metamorphosis

Човек живее в името на нещо - на вещ, човек или на чувство. Нарича го обикновено идеал и без него света му би бил пустош. Човек живее в името на нещо! Човек живее в името на нещо - абстракция или предмет. Завърта света си около него, в близост с него чувства се поет. Човек живее в името на нещо! Човек живее в името на нещо, нещо, което го прави щастлив. То носи му емоции, страст, енергия, около него той се чувства жив. Човек живее в името на нещо! Човек живее в името на нещо. За мен са вяра, любов и изкуство. За теб кои са аз не знам, но мога  да те убедя, да ги почувстващ. Човек живее в името на нещо! Човек живее в името на нещо.  Открий ти тайната си страст, открий какво обичаш и пази го, бори се за него във всеки час. Човек живее в името на нещо! Човек живее в името на нещо, което целия живот осмисля. Човек живее в името на нещо, което му задава Мисия. Човек живее в името на нещо!

Страхът дебне навсякъде. Опитай да го забравиш и той пак излиза от най-тъмните кътчета на ума. Попитай който искаш. Все така полазва по тялото ти бавно и те мъчи. И се старае да не можеш да премълчиш съществуването му. Защото те гори отвътре. И не знаеш накъде да продължиш и себе си кориш, че пътя си изгубил. Откъде се появи сега този страх. Уплахата боде те като грях.  Страхът ни прави много уязвими, податливи на лоши влияния. Страхът е чиста загуба на сила и форма на самонаказание. Страхът не изчезва никога сам. Трябва да го пребориш ти сам! Не заслужаваш ти да се измъчваш, и нерви да хабиш. И притеснение да те обзема. Не се облъчвай ти сам с грижи. Премахни това мъчение! Бъди ти силен, откровен до край! Не се страхувай. Ти ще се познаеш когато се погледнеш във сърцето. Ще видиш, че там няма страх! Ще откриеш мястото, което крие силата и ще прогониш мрака от своята душа. Така че не умувай, отърси се от слабостите. Не се страхувай!

Аз не ти липсвам, мили мой! Всъщност никога не съм. Не бях истинска част от света твой  и поех сама по своя път. Няма смисъл да опитвам да остана в твоето сърце. Там няма място! По-добре да потъна в забрава, отколкото да стоя на тясно и студено в твоята душа. Не ти липсвам, няма да остана! Мислех, че и ти усещаш любовта, но оказа се лъжа, и то голяма! Не ти липсвам, не, не ме лъжи! И ти не ще ми липсваш вече!. Твоята заучена игра ме изтощи. Не те обичам... Всичко с времето изтече...

Обичах те напук на себе си. Напук на всичко около мен. Напук на всичко, в което вярвах. Подарих ти безусловно своя ден ясно осъзнавайки, че ти не бе за мен. Обичах те напук на себе си. Вярвах, че ти ме освобождаваш от предразсъдъците, ограниченията, вярвах и че свобода ми даваш. Но ти подарих правото да ме раняваш... Обичах те напук на себе си. Напук на желанието да не се влюбвам. Напук на собствената ми несигурност. Напук на всичко... Себе си залъгвах, че по теб си струва да съм луда, Да се боря със себе си, света и всички... При все, че обречена бе любовта ми, аз се надявах да запазя топъл спомен, но да те мисля днес си забранявам след като жестоко ме предаде! Обичах те! Напук на себе си. Пред теб аз се открих, бях уязвима. Защо? За да ме нараниш, предполагам... Мислех, че понеже съм ранима ще ме пазиш. А ти си замина без истинско „сбогом”. Безчувствен... А аз мазохистично те обичах! Напук на себе си и целия ми свят, ...

Горчивото и сладкото се сливат В душата ми – стихийно скривалище. Тъга и радост там откривам, Добро и зло – човешка двойнственост. И спомени в сърцето си тая, Които са и хубави, и лоши. Но пътя зная кой да избера – Единствено нагоре към доброто! Защото изборите определят нас – Какви сме хора и какво желаем. Ала живота, той е тъга и радост И шанс е себе си да опознаем. Имаме нужда от изпитания, Горчилка мътна винаги ще има, Но с любов ще сме възнаграждавани И сладки спомени безчет ще имаме. Затова тая и аз във себе си За хубаво и лошо спомени И после със страст спомням си И двете в мигове на откровение. Със страст, ала не пагубна, Егоистична страст, която всичко иска, А страст на романтичка истинска, На свръхемоционална, силна личност! Емоциите във мен бушуват И те горчиви са, и те са сладки. Във мене крайности се сливат И спомените пазя като злато. Горчивото и сладкото вплетени в мен Ме карат да пораствам някак по-бързо. По-мъдра, по-чувствена ден ...

В малката картонена кутия играеха си сенки. Гонят се, достигат се, изчезват, падат една в друга безнадеждно, ходят или бягат, или скачат из кутията малка! Тя ги ограничава... И е жалко как вътре не всички са на място. Кутията бе един малък свят, моят свят! И сенките умираха да влязат там, но много от тях, разочаровани от моя храм напускаха го, отнели по частица от малката кутия. А сянката във центъра отритната тревожеше се, не можеше да мигне. Картонената ми кутия уязвима ме правеше. И сенките вън-вътре преминаваха и мистичната тъма в нея разпиляваха. Сянката ми допускаше ги там с надежда, че нищо те не ще ѝ отнемат, че нищо не желаят да променят. Ала понякога нещата непроменими променяха се - сенките внезапно изменяха се, от пространството в кутията отнемаха. Крадяха обич, вяра, топлина без жал, надеждата опитваха да уморят, от въздуха на сянката да крадат ... Но сянката прежали ги и пусна вън. Когато някой не желае няма как да го задържа в м...

Не обичам претъпкани места, не ме кани на своята лавица, пълна със спомени-еднодневки. Не мога в една от тях да се превърна. Не ме качвай там! Не ми е мястото между безсмислените ти трофеи. Не ме качвай там! Тясно ми е... но към сърцето ти аз път не мога да намеря! И знаеш ли кое е най-добре? Забрави ме! Ти не ме познаваш! Предпочитам го пред място в колекцията, в която никога не искам да попадам! Не ме качвай там! Tова би ме превърнало в поредната наивница, в глупачка. Не искам тази титла, бих я върнала. Не искам ти сърцето ми да мачкаш както постъпил си със всички други. Не съм играчка за твоята лавица! Не мога една от "бройките" да бъда, не искам да съм поредната нещастница на твоя рафт с излъгани жени. Струвам повече, отколкото ти заслужаваш! Или като такава ме помни, или по-бързо, мили, ме забравяй!

За теб е всичко секс и интереси. Ти не се влюбваш, не, не е за теб! Отказваш се от емоции, за да е лесно и сам превърнал си сърцето си в лед... За теб е всичко чисто, просто, ясно - един път или два и после сбогом. Без мисли, чувства, уважение ... безгласно, сякаш не се е случвало. Ти не се влюбваш... Не дай си Боже някоя глупачка, наивница, добра и доверчива да вземе да се влюби на инат във теб. Направо я изгаряш жива! За теб животът е лесно удоволствие. Не може да се стопли това сърце от лед. С желание единствено целуваш и докосваш, но любиш без любов. За нея си зает! И тайно се надяват хората някой ден да можеш да се промениш. Да вярвам в това обаче аз не мога, надежда скорошна за теб не виждам! А можех да стопля това сърце от лед! Или поне можех да опитам ... Ала уви, не искаше ти шанс да ми дадеш. Капанът бе твърде добре замислен. Наивницата падна в него. Щастлив ли си сега? Забавляваш ли се с моите чувства? Щях да ти дам любов, макар обречена д...

Не, аз не жаля теб. А това, което можеше да бъдем. Не, аз не искам теб. А мечтата, която не се сбъдна. Не, аз не плача за теб. А за това, което не се случи. Не, аз не жадувам теб. А това, което исках и не получих. Не, ти не ми липсваш. А това, което можехме да бъдем. Не, аз не обвинявам теб. Само съжалявам, че не се случи. Не, ти не си моят живот. Ти бе просто пътешествие към любовта. Не, ти не я сподели. Но аз я изживях. И не съжалявам! Не, аз вече не страдам. Нито за една от многото сълзи. Не, ти не си голяма загуба. Просто дойде, за да ме вдъхновиш. Не, аз не жаля теб. А това, което не бяхме. Не, не тичам вече след теб. Ти си минало... Това е краят!

Научих се да те обичам. Обичам те, любов! И не го крия. Влюбена съм в тебе, чувство, и така желая да ме откриеш! Обичам те, любов! Избери си лице и се яви пред мен. Вземи нечий ръце и прегърни ме. Обичай ме, както аз обичам теб! Бъди до мене, не, не си отивай. Искам те при себе си, любов. Имам нужда от вдъхновение, имам нужда от пори нов. Имам нужда да ме погълнеш, да се слея с теб сега! Искам никога да не ме пускаш, окупирай моите сетива! Обичам те, любов! Ама наистина! Ще живея влюбена в теб. Обичам те, любов! Бъди моята истина. Не ме давай на жестокия свят. Не ме напускай никога, любов! Не се опитвай. Аз не бих могла да живея без теб нито ден. Само ти спасяваш света... Влюбих се във теб, любов! Едно-единствено чувство -всичко. Обичам те наистина, любов! Ела пре мен и моля, бъди истинска!

Ах, ти, романтика пакостлива! Спомените преувеличаваш, страшен блясък им придаваш, даже ореол им слагаш! Но във мен си вечно жива! Ах, ти, романтика лоша! Ти, палавнице, не заслужаваш така да те обожавам, все на теб да се уповавам! Но във себе си те нося. Ах, ти, романтика неукротима! Влизаш под моята кожа и ми объркваш живота. Където и да ида с мене ходиш и ... май ти ме правиш красива! Романтика - ти красота нелепа! А може би ти ми трябваш? Все с мен в живота да бягаш, да поддържаш моята сантименталност, какво бих била аз без теб?

Затворих очи след поредната молитва. Представих си, че нося ... бяло! Да, зная, че не съм безгрешна. Дори не мисля да крия, че отдавна съм осъзнала глупавите си грешки, измолила съм прошка за тях ... Не, не мисля и да го отричам. Но пак себе си в бялото познах. Облякох го така, в една представа. То отразява моите желания безкрайно чиста душата си да направя. Дали ще мога? Или терзания ще я измъчват за последвалите грешки? Няма как да го знам отсега... Но мога своя живот човешки да завъртя около вярата и любовта. Да се представя в бяло като символ на моята утопична мечта. Обичта аз мога смело да приема като напътстваща ме светлина. Душата и сърцето да науча да продължат да молят хармонично за сили, здраве, обич и така да заживеем всички утопично! Бог ще ме съди ... само Той в ден, който никому не е известен. Познава Той сърцето ми добре, знае, че борбата ми не ще е лесна, познава грешките ми - всичките! И да, Той знае, човек съм преди всичко, ка...

Големият град ме погълна и слях се със масите аз. "Какво ли си мислят?" се чудя когато вървя между тях. Дали ако аз се погледна така, като тях, отстрани ще мога да предположа какъв вулкан в мен кипи? А коя всъщност съм аз? Към какво сърцето се стреми? Мечта - точно това съм аз! Нямат граници моите мечти! Въображението ми няма умора, желая аз и невъзможното дори. И знам, че понякога стряскам хората със своите сантиментални страни. Отдавна казах, че живея за да чувствам! Емоциите ми мене определят. При все, че често разума си слушам, сърцето ми изцяло ме владее! Спомените ... те са част от мен, те са за мен с миналото връзка. Те показват кой е бил за мен ценен и дали още му пука. И искам да си мисля, че съм сила, че трудностите няма да ме плашат, че себе си дори ще преоткрия и няма да ме заличи градът. Вяра - да, и това съм аз! Вярвам в божествената и в своята сила. Вярвам в хората докрай, аз съм с тях, самотата е безсмислена. На...

Искам с теб да плавам със "Титаник", искам да достигна "Казабланка". Искам с любовта ти да политна, да ме понесеш във небесата! Нека е "Наистина любов", за теб да бъда аз "Незабравима"! Да не е само "Месец любов", приказката да не свършва никога! Подлуден като "Влюбеният Шекспир", бъди с мен безумно щастлив! Построй ми едни "Брулени хълмове" и да заживеем като в роман красив! Нека бъдем "Отнесени от вихъра", да си разменим по едно "Смело сърце"! "Пърл Харбър" ще е нашият пристан, всичко мое за теб ще разделя на две. Искам да си моят чуден рицар като от готическа новела ... Ще ме обичаш ли като на кино? Пътят към теб отдавна съм поела ...

Don't say that you don't understand, don't say that you just cannot see my adoration, my desire, my passion. Don't say that we can never be ... cause I might just believe you! Don't say that you didn't hear my heart beating so fast, too fast. Don't say you didn't see my tears. Don't say it's just a crush that won't last ... cause you might just believe yourself! Don't tell me I am foolish, romantic, sentimental... I know I am. But I can't change my feelings! Don't tell me to forget your whole existence- this is impossible! Don't tell me to quit dreaming ... cause you might not believe I can't! Don't ry to make me stray by being rude, you'll push me for a while and not too far. Don't close your eyes in order bot to see me breathing too hardly when you are around ... cause this might hurt me worse and even deeper! Don't make me regret my tenderness - as long as it is love it's not...

I'm gonna be your gothic girl just ask for it! I do want to sink into your world, be so beautiful and blue. I'm gonna so dark and painful if this is what you want. I'll sacrifice myself for you, when you give up I'll give you hope. I'm gonna be your nightfall belle. I'll be here no matter what. I will support you, keep you, dear so far away from every treath. I'm gonna be your gothic queen if you just let me be. I'll heal your spirit. I'll free you from the pain you hold. Even if this means that I will have to sadden myself ... I'll do it with courage and I will prove my love to you that day. I'm gonna be your gothic girl, just let me sink into your world!

Парфюмът ѝ се разпиля, разпръсна се безцветно във въздуха наоколо и ... стана някак леко... Разпръсна се така кокетно! Разпиля я на части за миг! На усещания, мисли, душа ... Разпиля я из цялата стая и създаде усещане за жена. На частици любов я разпиля! Всяка малка молекула излетя и пое по своя собствен път. Заживя някак отделно изведнъж и пробуди сетивата сякаш ... Потъна всичко във парфюмна нощ!

Ти загуби, аз не губя нищо! Аз съм силна, аз съм тук сама. Няма те. Но аз пак съм щастлива. И зная, че ме чака любовта! Ти загуби, аз не губя нищо! Пропиля си шанса за любов. Можех да те направя щастлив, да изградя за теб свят нов. Да те потопя в хармония и обич, с чувственост да те даря, да те усмихвам всяка сутрин, в поетичен свят да те потопя. Но ти не опита да ме опознаеш ... Не можеш да ме обичаш така,знам. Аз вече нямам причини да страдам. Изборът бе твой и вече знам щом дори не ме поиска истински никога не си ме заслужавал... Ти загуби, аз не губя нищо! Аз съм тук. И продължавам!

Как понякога искам да зарежа всичко! Скучният делник, градският шум, сивите задачки превзели моят ум... Просто да избягам, да не мисля за нищо! Как искам да тръгна смело боса по тревата, слънцето парещо да уловя, вятъра силен да покоря... Да даря ден безусловно щастие на душата! Как искам да отворя сетива широко! Да прочистя своето съзнание, да намеря природно упование... Да дишам чистия въздух дълбоко! Да не бъда градското момиче! Някак вътрешно да се пречистя, уморената глава да си избистря... На воля като дете да потичам! Да си наслаждавам блажено на лъчите! Да прегръщам водопади и в горите аз да бягам... Да се чувствам силна, а не беззащитна! Как понякога искам изведнъж аз да зарежа фалш и преструвки, депресираща тъга, лицемерие и скука, шум, лудост и лъжа... Чувствено да се отпусна, да изживея мига!

Като с розата с бодлите и аз търся красотата си през болката. Всеки миг, всеки ден, всеки час преоткривам се малко по малко. Към добро устремена напред, макар и с несъвършенства безчет. Както всяка роза си има бодли и те отнемат малко от красотата, така и сърцето към нещо се стреми, но понякога друго показват делата. И пак само мъдрец може да прецени, че няма хубава роза без бодли. Всяка роза отправя послание – за доброта, чувственост, любов. Но всяка има и тръни безброй, които причиняват рани всеки нов ден. Ала открийте ми една роза без тръни и ще призная красота, възможна без рани! Като с розата с бодлите и аз съм изпълнена с грешки безчет. Не, не съм съвършена! Но вас съжалявам, че нямате смелост да покажете смело своите бодли... Днес съм роза! Пък нека ме боли ...

Дълбока романтична пропаст, в която бавно пропадам. За любимия си тъжно плача, защото той не ме желае! Дълбока романтична пропаст, а в дъното не виждам светлина. Животът саркастичен се оказа, наказа ме ... И аз крещя и плача, викам и обичам! Копнея за едно докосване, ала не мога да го имам... Тежко е това преследване! Дълбока романтична пропаст, тя сякаш заслепява ме, любов! Мечтаейки за обичта не чувам разума, който изпраща ми зов. Сърцето, то ми казва: „Бори се!” Аз искам, но просто не мога. Чувствам се неописуемо слаба въпреки желанието. Как да сложа край на безсмъртното страдание. Ще кървя, ще плача, ще крещя! Невъзможно е! И все пак чудя се има ли поне мъничко надежда... Надежда ... Да, прекрасна дума! Тя също заслепява ме, любов... Като пропастта, която наранява ме, къса сърцето и пак го пълни с любов!

Три неща признавам в този свят – да вярваш, да обичаш, да твориш. Тогава чувстваш истинско вълнение, от страст и обич само тогава гориш! Какво би бил животът ни без вяра? Откъде ще идва вътрешната сила? Вярвай в нещо, в някой, подари си усещането със надежда да заспиваш. А от какво ли задвижва се нашият свят? От любов – толкова блажена, силна, чиста. Свържи се с любимите хора, почувствай страст, във всичко романтична приказност откривай. И всеки има си таланти. За какво ли? За да създаваме красотата в този свят. Твори! Това е просто висше блаженство - осмисляш живота си, даряваш благодат. Три неща признавам в този свят – да вярваш, да обичаш, да твориш. Тогава се чувстваш истински пълноценен и тогава осмисляш всеки свой земен миг!

Такава съм, такава ще остана! Малките неща ме вдъхновяват. Те ме трогват извънмерно и в сърцето ми следи оставят. С презрение наричаме понякога "сантиментални" хората, нали? Но със сърцето и душата си усещам това, което другите не биха могли. Ранима ли съм? Да, разбира се. И винаги била съм и ще бъда. Ала не съжалявам тази слабост, защото безсърдечните не струват! Омръзна ми от хора несъстрадателни без капчица дори любов в сърцето. Омръзна ми от грубияните, но пак не ще се уморя да трия сълзи от лицето. Такава съм, такава ще остана! Сантиментална, да, и се гордея. Когато моята любов съзират и осъзнават, другите немеят!

Промених ли се заради теб? Промени ли нещо в мене ти? Ставайки мое любимо вдъхновение Не влезе ли твърде много в живота ми? Промених ли се за теб, любими? Промениха ли мене твоите очи, Твоята усмивка ... Всяко стихотворение Посветено на теб не ме ли промени? Не получих аз твоята обич, Не ти дадох себе си докрай, Нищо, че безумно го желаех, че заради тебе промених се май ... Но макар и необикната, Може би дори неоценена, Аз не се сразих, а те превърнах В моя страст, мечта и вдъхновение. Промени ли ти живота ми, Без дори да го съзнаваш? Промених ли се за тебе, Без дори сама да осъзнавам ... Промених ли се заради теб? Промени ли нещо в мене ти? Неугасващата ми любов по теб Нищо не можа да промени! Никой не отне сърцето ми, Никой не успя да те смени ... Да докосне устните, ръцете ми Никой не успя, не разреших. И да съм се променила неусетно Вярвам, за добро че е било! И да съм наказала сърцето, Пак не е останало само ... Тормозеше ме обич несподелен...

Една тиха сянка вървеше по улиците на града. А по тях хора от глад умираха в нощта. Една състрадателна човешка душа видя това. Но ги подмина. Една тиха сянка вървеше по улиците на града. Един друг убиваше от злоба и завист в нощта. Една човешка душа видя това. Но си замълча. Една тиха сянка вървеше по улиците на града. А крадци пребиваха от алчност хората. Една душа видя това. Но се престори, че нищо не видя. Една тиха сянка вървеше по улиците на града. Писък на дете разцепи нощта. Сянката чу това. Но не реагира. Тъмен рицар излетя от дебрите на нощта, а от него струеше човешката злоба. „Сянката-душа" мъртво се залюшка, а до нея на тротоара пишеше "БЕЗДУШЕН".

Дъждовни капки падат по стъклата... Във стаята стоя сама и мисля много за нещата, които този ден ми разгада. За тези, дето уж ме обичали и грижа ги било за мен. На помощ те не биха се притичали, ако отново изживея тежък ден... За тези хора май съм само даденост и май не ги интересувам много. Но може би дължа им благодарност, че ми напомниха светът колко жесток е. Със мен са на теория, но не на практика. И карат ме ужасно аз да страдам. Ще трябва да си изработя май защитна тактика, на никой вече нищо да не давам! Животът е жесток и той ни мачка! Не наранява нищо повече от безразличието. И чувството за безполезност смачква душата. Дълго ще й е лечението. И питам как, по дяволите, се познават приятелите верни от фалшивите! Защо едните с обич те даряват, а другите - с студено отношение! И казват хората: „Времето лекува всичко." И може би са прави. Може би е по-добре да спра да се държа докрай прилично, да забравя за по-лесно, че имам сърце. Да спра ...

Всеки от нас има лудост - пленителна и опасна. Всеки притежава странност - изкусителна и страстна. Лудост – какво ли е това? Болест или комплимент? Моята ме прави по-добра и политам за момент. Тази лудост ме понася на крилете си безумно бързо. Аз пред нея онемявам, пред магическата нейна скорост. Лудостта ме вдъхновява, предизвиква ме да пиша в транс. Никога не натъжава, даже ако боли ме пак пиша със страст. Лудост ли е? Откога стана писането пълна лудост. Да усещаш порива на вдъхновението е същинско чудо! Нима това е Лудостта, която плаши хората безумно. Талант май се нарича тя. Не е страшна, нито пък е трудно да я допуснеш в сърцето си. За секунди тя омайва. И се разбираш по-добре, някак себе си доопознаваш. Писането - то за мен е една терапия и истинска любов. Всъщност писането е красива илюзия за един свят нов. Лудост ... Може би за вас. Ала си е моята любима лудост! Всеки миг, и ден, и час разбивам бронята на рутината ск...

Просто трябва да си тръгна. А да знаеш как не искам! В мен кипи вулкан от емоции, трудно е да го потискам. Да знаеш колко много бих желала поне да те поопозная преди да тръгна. Да те прегърна истински поне веднъж... Ала ще трябва гръб да ти обърна. Скъпи мой, моля те, прости ми, не се борих със зъби и нокти за теб. Предадох ли така нелепо любовта си? Може би... но поех по по-моралния път. Истината е, че ти просто не пожела дори да ме опознаеш, да ме разбереш. Любовта ми си остана едностранна, а такава всъщност можеш ли да предадеш? Вече нямам сили да те губя. Уморих се от стратегии, игри. Няма начин обич да получа затова си тръгвам, разбери. Все пак запомни, че аз те обичах. Истински, чисто, страстно, с копнеж. Затова си тръгвам. Невъзможна беше мечтата ми. Ти, зная, ще го проумееш. Ти ще разбереш защо си тръгвам. Може би дори ще ми благодариш. За истинската любов са нужни двама... Тръгвам! Знам, че няма да ме спреш...

Прости ми закъснялата нежност. Не исках да те нараня с любов. Не исках да казвам гръмки думи преди да си замина с деня нов. Прости ми, че не бях достатъчно топла, но не исках да привикваш с нежността ми. Какъв е смисъла, щом бързо всичко свърши, щом от началото бе обречена любовта ми. Прости ми закъснялата нежност. Знам, че всяка песен свършва. Повярвай, наслаждавах се на нашата! Но тя твърде бързо завърши... Кажи ми, мили, какъв беше смисъла да ти призная, че се влюбих в теб. И двамата сме наясно, че случи се. Но знаем и че трябва да вървим напред. Прости ми, моля те, закъснялата нежност, но обичта ми бе обречена на безнадеждност...

Да поседнем на чаша кафе, следобедно да си поговорим, да обсъдим нещата от живота и може би дори да поспорим. Да пийнем следобедно кафе, просто така, да ни поовкуси. Какво казваш, горчиво било ли? Нима чаша кафе ти тежи! Горчиво било, силно било, тежко ... Горчи и тежи ти по-скоро живота! Как ще се бориш всеки ден с него, ако с една чаша кафе не можеш. Не че кафето е толкова силно – ти слаб си, приятелю мой! Кой ще ти пие кафето следобед, за твоите каузи кой ще се бори?! Почакай! Зарежи кафето тежко и поседни да поговорим за момент.. Но ти не чакаш, не. Ти просто тръгваш... Кафето е сякаш по-силно от теб!

Не може да се каже, че бе направена с любов. Тя бе просто поредната на лентата с материала нов. Че бе красива никой не можеше да отрече, Но кой подозираше, че прелестната кукла има сърце. Попадаше в ръцете на хора най-различни. Към нея малките деца протягаха ръчички. Играеха си, преобличаха я, решеха й косите, Глезеха я... Наслаждаваха се на блясъка в очите. Но бързо наиграваха се с куклата красива И често я захвърляха във някоя кутия. Висеше тя по ъглите, по хорските тавани. Бе съкрушена, унижена, сърцето заболя я. Никой не подозираше за нейните страдания. Та тя бе само кукла, не човешко създание! Така завършва нейната история тъжна... Винаги недооценена, подритвана, захвърлена. Но тя не е единствена, такива са и хората. Някои от тях са като нея – борят се Да се предпазят от жестокост, да не са просто играчка. Защото и на красивите сърцата лесно се смачкват! 

There are days like these I just want to feel free. Go out and get wet in the rain or run and hide behind a tree. Feel the wind with every breath I take, feel the strong wind in my hair. Let the flowers grow between my fingers, express myself with the weather! Away from all fake people, away from their hate. Only me and the shining sun. My joy and my undying faith! And there are nights like these I just want to feel free. Go out and play with the stars Be no one else but me!

Стоя под нощното небе. Самотна ... само с вятъра. Броя звездите, две по две И мисля за съдбата си. Дали има някой там някъде, Който нарежда живота ми. И пропускам ли ценни възможности чакащи, Докато със звездите разменяме погледи. Броя звездите бляскави И мисля за мечтите си. Шепна думи ласкави За планове величествени. Тук ме доведе скуката, Но луната вдъхна ми надежда нова. Сега стоя замислена, напрягам се ... Мечтите си дали ще сбъдна скоро? Със звездното небе се сливам И чувствам как натам политам. Не чувствам студ. Аз преоткривам Света. И себе си желая да изпитам. Вярвам, че някой ден ще успея докато гледам това небе. Знам, че трудностите ще преодолея! Мои са звездите.! Две по две...

От истината винаги боли,  когато кажат ти я във очите.  Не е ли по-добре тогава да говорят зад гърба ти,  да мамят и да се преструват, че те обичат.  Не знам. На тоз въпрос е отговорът труден.  В началото изпълва те тъга,  но после, казват, осъзнаваш  за теб било е по-добре така.  Понякога се питаш: Пука ли им за мене?  и с мъка осъзнаваш, че вече нямаш време,  че може би животът покрай теб прелита с бърза скорост...  Оставете ме сама, понякога така е по-удобно.  И мислиш си: Живота си държа в ръце  и няма кой да заповядва на моето сърце!  И няма начин мечтите ти някой да убие,  а в следващия миг усещаш как животът ти се разбива...  Да, истината винаги боли.  Съкрушава докрай, разбива на парчета.  Сякаш пробождат те хиляди игли,  сякаш усещаш куп остриета.  Но може би наистина е по-добре,  защото после осъзнава човекът спокоен,  че бил е силен и че е готов  за рисковете на ...

Музиката винаги ме спасява,  тя съхранява моята душа.  Музиката винаги ме успокоява,  тя може да играе с моите сетива.  Музиката силно ме увлича,  дава сили и придава смисъл,  безумно много ме привлича  и да я усещам просто искам!  Звучи като фон, тихо и леко,  с мен е и в трудните дни,  когато съкрушено е сърцето  или душата някой нарани.  Когато плача или се смея,  или поискам да се усамотя,  тя прави ми компания, и зная,  че с нея никога не съм сама!  Музиката винаги ме спасява,  тя е бягство от реалността ...  Музиката винаги ме утешава  и с нея се чувствам истинска! 

Говори ми за живота И за малките неща. Говори ме за мечтите, Щастието, любовта. Говори ми, говори ми... Говори ми и не спирай. Питай ме за моя път, Как сама аз ще се справям, Как ще си проправям път. Говори ми, говори ми... За смисъла ми говори На живота - сив и мрачен, Или слънчево красив и светъл, Или някъде помежду тях е. Говори ми, говори ми... Говори за изборите сложни, Как щастливи другите да правя, Говори ми егоизъм как се бори, Как сърцето се спасява. Говори ми, говори ми... Говори ми за вяра и надежда, За спасителната сила тяхна. Говори ми обич как се дава Безусловно, колко ценен дар е. Говори ми, говори ми... Говори ми, а аз ще те слушам. Ще попивам думите ти жадно. Ще се вслушвам в твоите съвети И ще се почувствам някак ... странно. Много странно, твърде странно... Защото избори в живота има Твърде много. Някои са грешни, Някои са глупави, детински, Някои са може би по-страшни. И го осъзнавам, ...

I love the blues! Yes I am crazy. I love them more than love sometimes. I love it singing sad songs lying lazy In my warm bed. I never think twice On an offer to depress myself. I love the blues! More than you can stand. I love the blues! I basically adore them. They fill my soul slowly and bittersweet. I love it being sad over someone That tears my heart and I can’t quit This feeling strong and passionate inside … I love the blues and this I will not hide. The blues are charming – nice and soft… The blues make me so comfortable indeed… The blues – the greatest face of every love! They give me painful pleasure when I need it. I love the blues and I won’t keep it in me I can’t deny I’m in love with this feeling …