Дълбока романтична пропаст

Дълбока романтична пропаст,

в която бавно пропадам.

За любимия си тъжно плача,

защото той не ме желае!

Дълбока романтична пропаст,

а в дъното не виждам светлина.

Животът саркастичен се оказа,

наказа ме ... И аз крещя

и плача, викам и обичам!

Копнея за едно докосване,

ала не мога да го имам...

Тежко е това преследване!

Дълбока романтична пропаст,

тя сякаш заслепява ме, любов!

Мечтаейки за обичта не чувам

разума, който изпраща ми зов.

Сърцето, то ми казва: „Бори се!”

Аз искам, но просто не мога.

Чувствам се неописуемо слаба

въпреки желанието. Как да сложа

край на безсмъртното страдание.

Ще кървя, ще плача, ще крещя!

Невъзможно е! И все пак чудя се

има ли поне мъничко надежда...

Надежда ... Да, прекрасна дума!

Тя също заслепява ме, любов...

Като пропастта, която наранява ме,

къса сърцето и пак го пълни с любов!