Literary Metamorphosis

От истината винаги боли,  когато кажат ти я във очите.  Не е ли по-добре да говорят зад гърба ти,  да мамят и преструват се, че те обичат.  Не знам. Отговорът май е труден.  В началото изпълва те тъга,  но после, казват, после осъзнаваш  за теб било е по-добре така.  Понякога се питаш: Пука ли им за мене?  И осъзнаваш, че изминало е много време,  животът покрай теб прелитял е с бърза скорост,  и бил си сам ... И уж така било е по-удобно ...  И мислиш си: Живота си държа в ръце  и няма кой да заповядва на моето сърце!  И няма начин мечтите ти някой да убие,  а в следващия миг животът сякаш се разбива...  Да, истината винаги боли.  Съкрушава докрай, разбива на парчета.  Сякаш пробождат те хиляди игли,  сякаш усещаш куп остриета.  Но може би наистина е по-добре,  защото после осъзнава човекът спокоен,  че бил е силен и че е готов  за рисковете ...

Октомври е. А аз съм тъжна. Някак по дефолт. Отнесена от вятъра. Нежно меланхолична. Октомври, проклетникът, дойде отново тук и прави ме някак красиво носталгична. Октомври е. И ми е сиво. Някак по дефолт. При все че около мен са багри най-различни. Октомври е. И есенно обгръща всяка част от мен студения вятър. И така привична ми е тъгата. И красива, някак чувствена. Не, не е пустота. Ни болка. Нито носи мрак. Октомври е. А аз съм тъжна. Понякога сама не го разбирам. Но е хубаво. И достига чак до мозъка. Но през сърцето. Някак по дефолт.                        И с меланхолията естествено политам ... Октомври е. А аз съм тъжна. Някак по дефолт. Такава и ще отлетя. А на къде? Не питам ...

Хиляди целувки могат да не значат нищо. Ти на това ме научи, Хубав урок аз получих. Сърцето си за теб отключих Само за да проумея, че не ме обичаш. Хиляди целувки ... без да значат нищо. Моите стаени надежди Рухнаха някак без време, Кулите ми, във въздуха построени. Напразно те учих да ме обичаш! Хиляди целувки ... лъжливи и измамни! С тях ме побъркваше, Мислите ми объркваше, Всички чувства разбъркваше. Без да съм твоя всичко в мен ограба! Хиляди нищо незначещи целувки. “Ала дали откровен Напълно беше с мен Отказвайки моя плен? Нима хиляди целувки могат да не значат нищо? Една целувка смятам аз, че винаги Обозначава чувство, Преоткрива лудост, Буди в нас обич. И отказвам да повярвам, че мечтите Мои толкова пламенни, горещи Без време ще сринеш И мен ще разбиеш Обичта без да откриеш. Хиляди целувки винаги значат нещо!

Точно както е в играта на шах, Аз съм твоята кралица, тук съм да те пазя. Действам бързо, смело, със замах, Всички фигури по пътя ще прегазя, Но ще съм до теб да те стопля и предпазя. Не се страхувай да бъдеш и слаб Пред мен, това съм аз – твоята кралица. Аз мога да те направя много по-богат, Да ти отнема болката ... защото те обичам! Твоята кралица ... така ме наричай! Пробуждаш дълбоко стаени инстинкти, Моето нежно желание да те успокоя. Излей пред мен своите сълзи прикрити, аз ще слушам и разбирам, ще те вдъхновя ... Отпусни се в прегръдките ми, ще те покоря! От мен не бива да се страхуваш. Дори да се разбият на пух и прах Въздушните ти кули ще ги поправим. Аз съм твоята кралица, с теб до края чак, Ще те пазя и обичам. Както в игра на шах.

Върви щом искаш, няма да те спирам. Търси другаде своите развлечения. Уморих се да чакам, бавно да умират Надеждите ми, че ще промениш своите намерения. Всъщност да си тръгна отдавна се заричам, Ала не мога ... защото те обичам ... Толкова много ли поисках от теб – Да ме обичаш, разбереш и оцениш. Толкова трудно на теб ли ти беше, Да се влюбиш май не можеш ти? Няма смисъл да остана ... но пак отричам Възможността да те оставя. Защото те обичам ... Зная, че не е честно спрямо мен Да остана и да се преструвам, Че не боли. Но не е честно теб Да обвинявам, може би, за своите заблуди. Няма виновни, само наранени има. Пак страдам аз ... защото те обичам ... Не мога да отричам, бе безумно, Не знам защо изобщо хвърлих се аз В прегръдките ти здраво, неразумно, И чувства огнени, за мене непривични. Бе лудост, но и днес съм тук. Защото те обичам ... Не мога да те пусна да си идеш, Не искам. Но знам, че е късно вече. Не биваше да бъда ...

Ами ако аз те нараня? Помисли ли изобщо за това? Просиш моята любов и твърдиш, че си готов. Но дали си? Може да боли. Аз не съм безгрешна, знаеш. Трябва да ме опознаеш и тогава сам да прецениш дали с любов да ме дариш. Моля те, бъди разумен! Може да те нараня без да искам аз това. Щастие да гарантирам аз не мога, нямам тази власт. Ще спреш и ще помислиш, нали? Бих ти дала абсолютно всичко, от което се нуждаеш, мисля. Но не е и никаква лъжа, ако кажа и че ще греша. От това дали ти се боиш? Ще издържиш ли моите настроения променливи? А моите мили творения ще вдъхновяваш ли? Ще бъдеш ли ти опора за мене в трудните дни? За мен докрай ще се бориш ли ти? Бих могла да те даря с криле, да те кача на седмото небе ... Но мога и да те нараня ... Бъди честен, готов ли си за това? Откриваш ли любов още в моите очи?