Ако те раня?

Ами ако аз те нараня?

Помисли ли изобщо за това?

Просиш моята любов

и твърдиш, че си готов.

Но дали си? Може да боли.

Аз не съм безгрешна, знаеш.

Трябва да ме опознаеш

и тогава сам да прецениш

дали с любов да ме дариш.

Моля те, бъди разумен!

Може да те нараня

без да искам аз това.

Щастие да гарантирам аз

не мога, нямам тази власт.

Ще спреш и ще помислиш, нали?

Бих ти дала абсолютно всичко,

от което се нуждаеш, мисля.

Но не е и никаква лъжа,

ако кажа и че ще греша.

От това дали ти се боиш?

Ще издържиш ли моите настроения

променливи? А моите мили творения

ще вдъхновяваш ли? Ще бъдеш ли ти

опора за мене в трудните дни?

За мен докрай ще се бориш ли ти?

Бих могла да те даря с криле,

да те кача на седмото небе ...

Но мога и да те нараня ...

Бъди честен, готов ли си за това?

Откриваш ли любов още в моите очи?