Октомври

Октомври е. А аз съм тъжна. Някак по дефолт.

Отнесена от вятъра. Нежно меланхолична.

Октомври, проклетникът, дойде отново тук

и прави ме някак красиво носталгична.

Октомври е. И ми е сиво. Някак по дефолт.

При все че около мен са багри най-различни.

Октомври е. И есенно обгръща всяка част

от мен студения вятър. И така привична

ми е тъгата. И красива, някак чувствена.

Не, не е пустота. Ни болка. Нито носи мрак.

Октомври е. А аз съм тъжна. Понякога сама

не го разбирам. Но е хубаво. И достига чак

до мозъка. Но през сърцето. Някак по дефолт.                      

И с меланхолията естествено политам ...

Октомври е. А аз съм тъжна. Някак по дефолт.

Такава и ще отлетя. А на къде? Не питам ...