Literary Metamorphosis

Човек живее в името на нещо - на вещ, човек или на чувство. Нарича го обикновено идеал и без него света му би бил пустош. Човек живее в името на нещо! Човек живее в името на нещо - абстракция или предмет. Завърта света си около него, в близост с него чувства се поет. Човек живее в името на нещо! Човек живее в името на нещо, нещо, което го прави щастлив. То носи му емоции, страст, енергия, около него той се чувства жив. Човек живее в името на нещо! Човек живее в името на нещо. За мен са вяра, любов и изкуство. За теб кои са аз не знам, но мога  да те убедя, да ги почувстващ. Човек живее в името на нещо! Човек живее в името на нещо.  Открий ти тайната си страст, открий какво обичаш и пази го, бори се за него във всеки час. Човек живее в името на нещо! Човек живее в името на нещо, което целия живот осмисля. Човек живее в името на нещо, което му задава Мисия. Човек живее в името на нещо!

Страхът дебне навсякъде. Опитай да го забравиш и той пак излиза от най-тъмните кътчета на ума. Попитай който искаш. Все така полазва по тялото ти бавно и те мъчи. И се старае да не можеш да премълчиш съществуването му. Защото те гори отвътре. И не знаеш накъде да продължиш и себе си кориш, че пътя си изгубил. Откъде се появи сега този страх. Уплахата боде те като грях.  Страхът ни прави много уязвими, податливи на лоши влияния. Страхът е чиста загуба на сила и форма на самонаказание. Страхът не изчезва никога сам. Трябва да го пребориш ти сам! Не заслужаваш ти да се измъчваш, и нерви да хабиш. И притеснение да те обзема. Не се облъчвай ти сам с грижи. Премахни това мъчение! Бъди ти силен, откровен до край! Не се страхувай. Ти ще се познаеш когато се погледнеш във сърцето. Ще видиш, че там няма страх! Ще откриеш мястото, което крие силата и ще прогониш мрака от своята душа. Така че не умувай, отърси се от слабостите. Не се страхувай!

Аз не ти липсвам, мили мой! Всъщност никога не съм. Не бях истинска част от света твой  и поех сама по своя път. Няма смисъл да опитвам да остана в твоето сърце. Там няма място! По-добре да потъна в забрава, отколкото да стоя на тясно и студено в твоята душа. Не ти липсвам, няма да остана! Мислех, че и ти усещаш любовта, но оказа се лъжа, и то голяма! Не ти липсвам, не, не ме лъжи! И ти не ще ми липсваш вече!. Твоята заучена игра ме изтощи. Не те обичам... Всичко с времето изтече...

Обичах те напук на себе си. Напук на всичко около мен. Напук на всичко, в което вярвах. Подарих ти безусловно своя ден ясно осъзнавайки, че ти не бе за мен. Обичах те напук на себе си. Вярвах, че ти ме освобождаваш от предразсъдъците, ограниченията, вярвах и че свобода ми даваш. Но ти подарих правото да ме раняваш... Обичах те напук на себе си. Напук на желанието да не се влюбвам. Напук на собствената ми несигурност. Напук на всичко... Себе си залъгвах, че по теб си струва да съм луда, Да се боря със себе си, света и всички... При все, че обречена бе любовта ми, аз се надявах да запазя топъл спомен, но да те мисля днес си забранявам след като жестоко ме предаде! Обичах те! Напук на себе си. Пред теб аз се открих, бях уязвима. Защо? За да ме нараниш, предполагам... Мислех, че понеже съм ранима ще ме пазиш. А ти си замина без истинско „сбогом”. Безчувствен... А аз мазохистично те обичах! Напук на себе си и целия ми свят, ...

Горчивото и сладкото се сливат В душата ми – стихийно скривалище. Тъга и радост там откривам, Добро и зло – човешка двойнственост. И спомени в сърцето си тая, Които са и хубави, и лоши. Но пътя зная кой да избера – Единствено нагоре към доброто! Защото изборите определят нас – Какви сме хора и какво желаем. Ала живота, той е тъга и радост И шанс е себе си да опознаем. Имаме нужда от изпитания, Горчилка мътна винаги ще има, Но с любов ще сме възнаграждавани И сладки спомени безчет ще имаме. Затова тая и аз във себе си За хубаво и лошо спомени И после със страст спомням си И двете в мигове на откровение. Със страст, ала не пагубна, Егоистична страст, която всичко иска, А страст на романтичка истинска, На свръхемоционална, силна личност! Емоциите във мен бушуват И те горчиви са, и те са сладки. Във мене крайности се сливат И спомените пазя като злато. Горчивото и сладкото вплетени в мен Ме карат да пораствам някак по-бързо. По-мъдра, по-чувствена ден ...