Напук на себе си

Обичах те напук на себе си.

Напук на всичко около мен.

Напук на всичко, в което вярвах.

Подарих ти безусловно своя ден

ясно осъзнавайки, че ти не бе за мен.

Обичах те напук на себе си.

Вярвах, че ти ме освобождаваш

от предразсъдъците, ограниченията,

вярвах и че свобода ми даваш.

Но ти подарих правото да ме раняваш...

Обичах те напук на себе си.

Напук на желанието да не се влюбвам.

Напук на собствената ми несигурност.

Напук на всичко... Себе си залъгвах,

че по теб си струва да съм луда,

Да се боря със себе си, света и всички...

При все, че обречена бе любовта ми,

аз се надявах да запазя топъл спомен,

но да те мисля днес си забранявам

след като жестоко ме предаде!

Обичах те! Напук на себе си.

Пред теб аз се открих, бях уязвима.

Защо? За да ме нараниш, предполагам...

Мислех, че понеже съм ранима

ще ме пазиш. А ти си замина

без истинско „сбогом”. Безчувствен...

А аз мазохистично те обичах!

Напук на себе си и целия ми свят,

напук на мечтите, които бях изградила...

Ала умря любовта ми. Ти уби я!