Literary Metamorphosis

Разбий сърцето ми както само ти можеш. Разбий го даже някак без да искаш. Счупените парченца аз щом положа в краката ти тихичко ще си замина. Разбий го леко и без капка жалост, както само ти можеш, мили мой. Разбий го и отприщи в мен пожара, който да изпепели душата моя ... Нека се изпържа в своя собствен огън от страсти, илюзии и изгубени мечти. Мъртвите си копнежи искам да заровя някъде дълбоко ... под ума си може би. Да се преродя, но вече нова. С ново сърце, което обаче почти да не бие. Ще си закърпя всичките парчета здраво, ще стисна шева ... да не функционира. Умори се все да бъде то разбивано от теб неуморно през ден или през два. Уморих се аз, предавам се, разбираш ли? Не мога да играя вечно твоята игра. Не проумяваш ... Даже ми се чудиш защо изведнъж ти заговорих така. Изумен си ... Ала не ти беше трудно да ме убиеш с безразличие, студенина. Най-тежката част? Аз дори не мога да те обвиня, не мога да те намразя. Признавам си, че сложих в ръцете т...

Навън вали дъжд твърде силен и бурята извива клони с бясна мощ. Дъждът - и силен, и могъщ открива нови страни от мен, неизвестни още ... Замислих се за бурята... Но тази, вътре в мен, за страстите, които в мен бушуват. Не знам защо, но този облачно-дъждовен ден ме замисли за нещата от живота. Дали стихийни като бурята отвън са чувствата, които ме объркват? Дали и аз като водните капки вън се блъскам в своите мисли побъркани? Дали? Аз мисля, а бурята с ярост помита почти всичко по пътя свой. Тя чупи клони и бие без жалост прозорците крехки стъклени мои. Стихийна ... Ала някак не и разрушителна. Градивна буря. Като чувствата в мен. Замислям се дали в дните си раздразнителни не плаша и аз хората с бурята в мен? Може би да. А може би не. А дъждът навън започва да спира ... Утихва стихията. Но не тази в мен, дъждът всякакви емоции провокира. Стихийна съм, защото в мен се сблъскват полюсни емоции с пленителен гръм, защото те ме дефинират. Също като сблъсъка н...

Различна! Ей така обичат често мен да ме наричат. Мисля даже, че такава ме обичат! Нелогична! Може би така дори ще ме опишат. А питам се дали най-важно е логика в мен да открият? Романтична! Определено да! Такава си е моята душа, не се отказва да вярва в приказки тя. Лунатична! Чисто метафорично... Може би защото моята различност кара ги да мислят, че живея нереалистично. До безграничност наивна. Не зная дали е така не знам, но пазя детската своята душа, защото знам, че някой ден ще ми остане само тя. Неприлично чак мечтателна. Такава съм си аз, светът ми движи се единствено от страст и на розовите си очила съм аз в перманентна власт. Различна! Да, признавам си веднага. Аз винаги била съм и оставам си такава, да бъда друга не желая, някакси не ми приляга.