Разбий сърцето ми ...

Разбий сърцето ми както само ти можеш.
Разбий го даже някак без да искаш.
Счупените парченца аз щом положа
в краката ти тихичко ще си замина.

Разбий го леко и без капка жалост,
както само ти можеш, мили мой.
Разбий го и отприщи в мен пожара,
който да изпепели душата моя ...

Нека се изпържа в своя собствен огън
от страсти, илюзии и изгубени мечти.
Мъртвите си копнежи искам да заровя
някъде дълбоко ... под ума си може би.

Да се преродя, но вече нова. С ново
сърце, което обаче почти да не бие.
Ще си закърпя всичките парчета здраво,
ще стисна шева ... да не функционира.

Умори се все да бъде то разбивано
от теб неуморно през ден или през два.
Уморих се аз, предавам се, разбираш ли?
Не мога да играя вечно твоята игра.

Не проумяваш ... Даже ми се чудиш
защо изведнъж ти заговорих така.
Изумен си ... Ала не ти беше трудно
да ме убиеш с безразличие, студенина.

Най-тежката част? Аз дори не мога
да те обвиня, не мога да те намразя.
Признавам си, че сложих в ръцете ти
сърцето си без нищо да ми обещаваш.

Станах жертва на себе си ... отново!
Разби сърцето ми, а аз те оправдавам.
Но от утре обещавам да започна от начало
и проклета да съм, ако така лесно се давам!