Бурята

Навън вали дъжд твърде силен
и бурята извива клони с бясна мощ.
Дъждът - и силен, и могъщ открива
нови страни от мен, неизвестни още ...

Замислих се за бурята... Но тази, вътре в мен,
за страстите, които в мен бушуват.
Не знам защо, но този облачно-дъждовен ден
ме замисли за нещата от живота.

Дали стихийни като бурята отвън
са чувствата, които ме объркват?
Дали и аз като водните капки вън
се блъскам в своите мисли побъркани?

Дали? Аз мисля, а бурята с ярост
помита почти всичко по пътя свой.
Тя чупи клони и бие без жалост
прозорците крехки стъклени мои.

Стихийна ... Ала някак не и разрушителна.
Градивна буря. Като чувствата в мен.
Замислям се дали в дните си раздразнителни
не плаша и аз хората с бурята в мен?

Може би да. А може би не.
А дъждът навън започва да спира ...
Утихва стихията. Но не тази в мен,
дъждът всякакви емоции провокира.

Стихийна съм, защото в мен се сблъскват
полюсни емоции с пленителен гръм,
защото те ме дефинират. Също като сблъсъка
на мълниеносните облаци вън.

И така бурята навън не ме плаши.
Тя по-скоро изчиства съзнанието мое.
Тя магически ми разяснява коя съм
пречиства душата ми с дъжд до горе.

Дъждът вече спря... Ала в мене още капки
от страсти и от полюсност се стичат.
И ще се укротя едва когато прилаская
емоциите се силни и ги подчиня.

Дали възможно е? Не знам. Ала щом има
бури, които ме пречистват (като тази вън),
щом вече векове наред те просто не спират,
едва ли ще се промени и тя - бурята в мен.