Една красива кукла

Не може да се каже, че бе направена с любов.
Тя бе просто поредната на лентата с материала нов.
Че бе красива никой не можеше да отрече,
Но кой подозираше, че прелестната кукла има сърце.

Попадаше в ръцете на хора най-различни.
Към нея малките деца протягаха ръчички.
Играеха си, преобличаха я, решеха й косите,
Глезеха я... Наслаждаваха се на блясъка в очите.

Но бързо наиграваха се с куклата красива
И често я захвърляха във някоя кутия.
Висеше тя по ъглите, по хорските тавани.
Бе съкрушена, унижена, сърцето заболя я.

Никой не подозираше за нейните страдания.
Та тя бе само кукла, не човешко създание!
Така завършва нейната история тъжна...
Винаги недооценена, подритвана, захвърлена.

Но тя не е единствена, такива са и хората.
Някои от тях са като нея – борят се
Да се предпазят от жестокост, да не са просто играчка.
Защото и на красивите сърцата лесно се смачкват!