Малко момиче, голям град

Големият град ме погълна
и слях се със масите аз.
"Какво ли си мислят?" се чудя
когато вървя между тях.

Дали ако аз се погледна
така, като тях, отстрани
ще мога да предположа
какъв вулкан в мен кипи?

А коя всъщност съм аз?
Към какво сърцето се стреми?
Мечта - точно това съм аз!
Нямат граници моите мечти!

Въображението ми няма умора,
желая аз и невъзможното дори.
И знам, че понякога стряскам хората
със своите сантиментални страни.

Отдавна казах, че живея за да чувствам!
Емоциите ми мене определят.
При все, че често разума си слушам,
сърцето ми изцяло ме владее!

Спомените ... те са част от мен,
те са за мен с миналото връзка.
Те показват кой е бил за мен
ценен и дали още му пука.

И искам да си мисля, че съм сила,
че трудностите няма да ме плашат,
че себе си дори ще преоткрия
и няма да ме заличи градът.

Вяра - да, и това съм аз!
Вярвам в божествената и в своята сила.
Вярвам в хората докрай,
аз съм с тях, самотата е безсмислена.

Надежда - и това съм аз!
За мен оптимизма е пътя.
Позитивното над мене има власт
и то крепи ме в тежките моменти.

Любов ли? И това съм аз!
Във всяко нейно измерение -
в приятелската нежна ласка,
в обичта на близките към мене ...

Любов - единствената ми възможност
своята друга половина да открия.
А изкуството - единственият начин
за мене себе си да изразя ...