Една тиха сянка

Една тиха сянка вървеше по улиците на града.
А по тях хора от глад умираха в нощта.
Една състрадателна човешка душа видя това.
Но ги подмина.

Една тиха сянка вървеше по улиците на града.
Един друг убиваше от злоба и завист в нощта.
Една човешка душа видя това.
Но си замълча.

Една тиха сянка вървеше по улиците на града.
А крадци пребиваха от алчност хората.
Една душа видя това.
Но се престори, че нищо не видя.

Една тиха сянка вървеше по улиците на града.
Писък на дете разцепи нощта.
Сянката чу това.
Но не реагира.

Тъмен рицар излетя от дебрите на нощта,
а от него струеше човешката злоба.
„Сянката-душа" мъртво се залюшка,
а до нея на тротоара пишеше "БЕЗДУШЕН".