Истинска наслада

Как понякога искам да зарежа всичко!

Скучният делник,

градският шум,

сивите задачки

превзели моят ум...

Просто да избягам, да не мисля за нищо!

Как искам да тръгна смело боса по тревата,

слънцето парещо

да уловя,

вятъра силен

да покоря...

Да даря ден безусловно щастие на душата!

Как искам да отворя сетива широко!

Да прочистя

своето съзнание,

да намеря

природно упование...

Да дишам чистия въздух дълбоко!

Да не бъда градското момиче!

Някак вътрешно

да се пречистя,

уморената глава

да си избистря...

На воля като дете да потичам!

Да си наслаждавам блажено на лъчите!

Да прегръщам

водопади

и в горите

аз да бягам...

Да се чувствам силна, а не беззащитна!

Как понякога искам изведнъж аз да зарежа

фалш и преструвки,

депресираща тъга,

лицемерие и скука,

шум, лудост и лъжа...

Чувствено да се отпусна, да изживея мига!