Представих си се в бяло

Затворих очи след поредната молитва.
Представих си, че нося ... бяло!
Да, зная, че не съм безгрешна. Дори
не мисля да крия, че отдавна
съм осъзнала глупавите си грешки,
измолила съм прошка за тях ...
Не, не мисля и да го отричам.
Но пак себе си в бялото познах.

Облякох го така, в една представа.
То отразява моите желания
безкрайно чиста душата си да направя.
Дали ще мога? Или терзания
ще я измъчват за последвалите грешки?
Няма как да го знам отсега...
Но мога своя живот човешки
да завъртя около вярата и любовта.

Да се представя в бяло като символ
на моята утопична мечта.
Обичта аз мога смело да приема
като напътстваща ме светлина.
Душата и сърцето да науча
да продължат да молят хармонично
за сили, здраве, обич и така
да заживеем всички утопично!

Бог ще ме съди ... само Той
в ден, който никому не е известен.
Познава Той сърцето ми добре,
знае, че борбата ми не ще е лесна,
познава грешките ми - всичките!
И да, Той знае, човек съм преди всичко,
като всички и аз греша. Но никога
не ме лиши от щастие, любов, милост.

Делата са дела, думите - думи,
но красотата е във малките неща.
А любовта не е по неизвестни друми,
а тук, тя е навсякъде около нас.
Прегърнете абстрактното, нематериалното,
затворете очи, отправете молитва една.
После си се представете, облечени в бяло.
Нека властва само и единствено обичта!