На тръгване

Просто трябва да си тръгна.
А да знаеш как не искам!
В мен кипи вулкан от емоции,
трудно е да го потискам.

Да знаеш колко много бих желала
поне да те поопозная преди да тръгна.
Да те прегърна истински поне веднъж...
Ала ще трябва гръб да ти обърна.

Скъпи мой, моля те, прости ми,
не се борих със зъби и нокти за теб.
Предадох ли така нелепо любовта си?
Може би... но поех по по-моралния път.

Истината е, че ти просто не пожела
дори да ме опознаеш, да ме разбереш.
Любовта ми си остана едностранна,
а такава всъщност можеш ли да предадеш?

Вече нямам сили да те губя.
Уморих се от стратегии, игри.
Няма начин обич да получа
затова си тръгвам, разбери.

Все пак запомни, че аз те обичах.
Истински, чисто, страстно, с копнеж.
Затова си тръгвам. Невъзможна беше
мечтата ми. Ти, зная, ще го проумееш.

Ти ще разбереш защо си тръгвам.
Може би дори ще ми благодариш.
За истинската любов са нужни двама...
Тръгвам! Знам, че няма да ме спреш...