Отивам си

Отивам си, защото от умора
и плач тежат клепачите ми вече.
Отивам си, защото да се боря
не мога цял живот. Времето изтече.

Отивам си, защото те обичам.
Толкова е трудно и е тривиално.
Отивам си, защото безразличен
наистина си днес, а аз банално

тъжах и се надявах пак на чудо.
Поредното! Година се измина
откакто ти отказа да отвърнеш
на любовта. Откакто ти замина.

Отивам си, докато още имам сила,
защото винаги ще те обичам аз.
Отивам си, защото съм безсилна
пред твоето сърце. Аз нямам власт

да променя чувствата в него.
Уморена съм от своята болка.
Не можах дълго да го проумея,
но днес съм тук. Няма да се боря.

Кротко ще си тръгна, докато още
останала ми е в краката сила.
Докато още издръжливо на болка
е сърцето ми. Докато очите побират

вече натежали в клепките сълзи.
Докато не съм решила да остана ...
Отивам, докато съм силна, скъпи,
защото около теб съм само слаба.

Обичам те! И ще се видим пак.
Може би в съня ми или след години.
Но днес си тръгвам. Ти си непознат.
Оставям те ... Моли се, да съм силна!