Падам ...

Падам бавно ... в болезнена бездна.
Падам в твоите прегръдки и боли.
Падам бавно и сякаш изчезвам
внезапно, докато потъвам в твоите очи.

Падам бавно ... в бездна без дъно,
да изляза от нея аз не знам как.
Падам в топли прегръдки, ала замръзва
сърцето ми. И в бездната е мрак.

Падам бавно ... в готическа бездна
и се чувствам така притъпена,
сякаш в транс. И дори да посегна
към отвора на бездната, той не е там.

Падам бавно ... в студената бездна
и макар да съм в топли прегръдки
цяла ставам на лед. Аз изчезвам ...
И побиват ме ледени, горчиви тръпки.

Падам бавно ... а бездната чака
сякаш цял живот тя е очаквала мен.
Падам в бездна и чак ми се плаче,
но няма кой да ме утеши в този момент.

Падам бавно ... към бездната тича,
сякаш лудо препуска моето сърце.
Падам в бездна, защото обичам,
но не ме сгряват истински твоите ръце.

Падам бавно ... потъвам аз в бездна,
падам в твоите прегръдки без глас.
Тази нощ ще обичам. А ти ще посегнеш
на моето тяло-храм, без да искаш душа.

Падам бавно ... стремглаво към бездната
и потъвам в теб, все така необичана.
Падам в бездната и бавно заспивам ледена
в твоите топли прегръдки. Обречена ...